On-line библиотека за добра практика в търговските комуникации
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма “Административен капацитет”,
cъфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд
Ако комисията по жалбите уважи постъпилото оплакване, от рекламодателя се изисква да промени рекламата, а при особено тежки случаи на нарушения – да ясвали от излъчване или разпространение. Ако става въпрос за дребно нарушение на кодекса, се дава кратък период от време за изменение на рекламата, но в случаи на сериозно обидно или подвеждащо съдържание комисията изисква незабавно оттегляне на рекламата. Повечето саморегулаторни организации публикуват регулярно решенията на комисията си по жалбите.
Саморегулацията разполага с подкрепата на рекламната индустрия, така че обикновено рекламодателите се съобразяват с решението на организацията за саморегулация, дори да не са съгласни с него. Саморегулацията обаче не може да зависи от доброволното спазване на нейните решения – тя трябва да бъде в състояние да ги налага принудително, в случай че рекламодателят отказва да сътрудничи. Организациите разполагат с редица санкции, които включват инструкции към медиите да откажат приемане на рекламата, създаване на отрицателна публичност и имидж на съответния рекламодател чрез публикуване на решенията, насърчаване отнемането на търговски привилегии и изключване от професионални сдружения.
В тези редки случаи, когато всички други опити се провалят, организацията за саморегулация може да препрати случая на компетентните държавни органи, които имат правомощията да заведат съдебно преследване срещу рекламодателя. Тази санкция от последна инстанция обикновено е необходима само в случай на търговци мошеници, които нямат намерение да спазват доброволно каквато и да е форма на регулация. Понякога това се придружава от издаването на т.нар. рекламна тревога (ad-alert), с която медиите, потребителските организации и други заинтересовани страни се предупреждават за действията на рекламодателя. Макар решенията, взети от организацията за саморегулация, да нямат правна сила, в случай на последващо дело в съда мнението й вероятно ще бъде взето предвид от съдебния състав при издаване на съдебното решение.
Добра практика за публичност и информираност за системата на саморегулация
Съществена част от работата на секретариата на организацията за саморегулация е да осигурява публичност на системата и да направи необходимото потребителите да знаят правата си, включително и възможността да подадат оплакване. Често това става с помощта на рекламни кампании, които медиите подкрепят, добри контакти и партниране с националната преса; провеждане на общи събития; разпространяване на публикации или предоставяне на безплатни рекламни площи от страна на рекламодатели и агенции. Националните организации за саморегулация работят също с отрасловите сдружения, за да са информирани рекламодателите, рекламистите и медиите за своите отговорности по кодекса. Негативната публичност в резултат от публикувани решения за нарушаване принципите на отговорните търговски комуникации действа винаги напомнящо на индустрията. Наблюдението (мониторинг) на търговските комуникации за съответствие с принципите и стандартите на приетите кодекси е съществена част от саморегулаторната система.
Толкова много реклами се появяват всяка година, че би било невъзможно за която и да е организация да прегледа всяка от тях. Много организации за саморегулация обаче наблюдават рекламите по своя собствена инициатива, като следят за очевидни нарушения на кодекса. Често такъв мониторинг се съсредоточава върху определени медии или категории реклама, особено такива, към които обществеността е чувствителна, например алкохолни напитки, използване на деца в рекламите, здравословни храни и пр. Това също е начин да се провери дали решенията на органите за саморегулация се изпълняват.
