On-line библиотека за добра практика в търговските комуникации
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма “Административен капацитет”,
cъфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд
използването от страна на търговеца на информацията, с която разполага за нещастие или друго специфично обстоятелство за потребителя, което е в състояние да промени преценката му, с цел да му повлияе при вземането на решение по отношение на стоката или услугата;
налагането на всякакъв вид големи и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки, когато потребителят желае да упражни правата си по договора, включително правото си да прекрати договора или да избере друга стока или услуга или друг търговец;
всяка заплаха за предприемане на действия, които противоречат на закона.
Освен разгледаните вече конкретни заблуждаващи търговски практики Законът за защита на потребителите изброява и конкретни агресивни търговски практики, известни като „черен списък” на агресивните търговски практики. Търговските практики, съдържащи се в този списък, се разглеждат като агресивни при всички случаи, без да е необходима преценка, дали са използвани тормоз, принуда, включително физическа сила, или необосновно влияние.
„Черен списък” на агресивните търговски практики
Оставяне на впечатление у потребителя, че той не може да напусне помещението, докато не се сключи определен договор.
Извършване на посещения от страна на търговеца в дома на потребителя, пренебрегвайки изричното му искане търговецът да напусне помещението или да не се връща отново, с изключение на случаите, когато търговецът изпълнява свое договорно задължение.
Многократно изпращане на непоискани търговски съобщения до потребителя по телефон, факс, електронна поща или всяко друго средство за комуникация от разстояние, с изключение на случаите, предвидени в закон за изпълнението на договорно задължение.
Задължаване на потребителя, който иска да получи обезщетение съгласно условията на сключения договор за застраховка, да представи документи, които не са необходими за установяване на основателността на неговия искане или системното непредоставяне на отговор на съществени въпроси, поставени от потребителя, с цел да бъде разубеден да не търси правата си по договора.
При реклама – прякото насърчаване на децата да закупят стоката или услугата, която е предмет на рекламата.
Да се изисква незабавно или разсрочено плащане на стоки или услуги, доставени от търговеца, които не са поискани от потребителя, или да се изисква тяхното връщане или съхранение от потребителя.
Изричното уведомяване на потребителя, че ако не закупи стоката или услугата, работата или средствата за съществуване на търговеца ще бъдат поставени под заплаха.
